Природата на Родопите

Природа

Родопите са най-обширната планинска верига в България и заемат близо една седма от територията на страната. Дължината й е 220-240 км, а ширината – до 100 км. Общата площ на планината е приблизително 18 000 кв. км, около 13 000 от които са на българска територия. Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини.

Морфографски планината се дели на Западни и Източни Родопи. Западните са по-високи, с типично планински релеф, докато Източните са хълмисти и сравнително по-ниски. Двете части на Родопите се отличават по своите климатични и ландшафтни особености. Границата между тях се очертава от реките Каялийка и Боровица. Десните притоци на Марица се врязват дълбоко в планината, което обуславя асиметричния й облик – дълги дялове и ридове на север, и къси, с незначителни размери, на юг.

Западните Родопи обхващат територия от около 8000 кв. км и в голяма степен са залесени – над 70 % от растителната покривка е предимно от иглолистни гори. Останалите 30 % са заети от високопланински ливади и пасища. Средната им надморска височина е 1098 м, а най високите точки са над 1800-2000 м.

За разлика от Западните Родопи релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната надморска височина е едва 320 м, а територията – около 5000 кв. км. Само една трета от Източните Родопи е залесена, главно с широколистни гори, като половината от тях са горски култури. Останалата част е покрита от обширни пасищни и обработваеми площи.

Климатичното и ландшафтното многообразие са предпоставка за съществуването на богато биологично разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, 90 от които са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. Поради това може да се твърди, че Родопите са сред регионите в страната, характеризиращи се с най-голямо биологично разнообразие.

Растителност:

В Родопите се наблюдават над 2000 висши растителни вида, които съставляват около 52 % от флората на България. Това растително разнообразие нарежда планината сред най-важните флористични райони на Балканския полуостров. Смесеното влияние на средиземноморския и континенталния климат и планинският терен създават уникален район, в който се срещат средиземноморски, централноевропейски и алпийски растителни елементи. За Източните Родопи е характерна средиземноморска и субсредиземноморска растителност с редки и разнообразни местообитания, докато Западните Родопи имат повече централноевропейска и бореална флора с изключително ценни горски екосистеми.

Нивото на ендемизъм трябва да се разглежда като един от най-важните показатели за уникалността на региона. 7 растителни вида са ендемични за Родопите, 39 са ендемични за България, а 85 са ендемични за Балканите, включително видове като родопската горска майка (Lathraea rhodopaeа), родопската ръж (Secale rhodopaeum), родопската песъчарка (Arenaria rhodopaea), родопската самогризка (Scabiosa rhodopensis), родопския силивряк (Haberlea rhodopеnsis), родопския крем (Lilium rhodopaeum), родопското лале (Tulipa rhodopae). 55 от тези растителни видове са обявени за редки или застрашени в Европа.

Сливането на флористични елементи създава ясно изразена смесица от горски типове, която от своя страна е основа за възникването на голямо разнообразие от местообитания. Климатичните и височинните фактори превръщат това разнообразие от местообитания в уникална и сложна мозайка. Характеристиките на горската покривка се променят по протежение на Родопите, следвайки промяната във височината на планината, която намалява от запад на изток. На голяма надморска височина горите са предимно иглолистни: ела, смърч, черен бор наред с други видове, а също и насаждения от бял бор и от реликтния балкански вид бяла мура (Pinus peuce). В по-ниските части гората става предимно широколистна със субсредиземноморски характеристики. Горските видове включват космат дъб (Quercus pubescens), мъждрян (Fraxinus ornus), червена хвойна (Juniperus oxycedrus) и два вида бук (Fagus sylvatica и Fagus orientalis). Източният бук (F. Orientalis) е уникален вид за Източните Родопи и Странджа.

Птици:

В Родопите са регистрирани общо 291 вида птици – 70% от птичата фауна в България. 115 от тях гнездят в Родопите, а 97 са целогодишни обитатели. 32 вида прекарват зимата тук, а 47 ползват Родопите като спирка при миграцията си от север на юг. 115 от регистрираните в Родопите птици са включени в Анекс II на Бернската конвенция, 90 са признати за важни за опазване в Европа, а 4 са застрашени в глобален мащаб: царски орел (Aquila heliaca), белошипа ветрушка (Falco naumanni), ливаден дърдавец (Crex crex), малък корморан/малка дяволица (Phalacrocorax pygmeus).

Фауната на Родопите поразява с високата концентрация на грабливи птици. 36 от 38-те вида, срещащи се в Европа, могат да бъдат открити в източната част на планината. Източните Родопи са едно от двете естествени убежища на грабливи птици в Европа. Тук се наблюдава и най-голямото струпване от дневни грабливи птици на континента. Срещат се египетски лешояд (Neophron percnopterus), белоглав лешояд (Gyps fulvus) и сокол скитник (Falco peregrinus), които имат статут на "застрашени" или "редки" и са включени в Приложение I на Директивата за птиците на Европейската общност и Приложение II на Бонската конвенция.

Бозайници:

В Родопите се срещат общо 27 от 36-те вида прилепи в Европа, включително 12 от 18-те вида, посочени в Червената книга на IUCN (Международен съюз за опазване на природата и природните ресурси, сега: Световен съюз за опазване на природата). И двата вида, описани в Червената книга на България – трицветният нощник (Myotis emarginatus) и дългопръстият нощник (Myotis capaccinii), са установени в Родопите. Всички установени 27 вида прилепи са защитени на национално ниво от Закона за биологичното разнообразие, а на международно равнище са включени в Приложенията на Бернската и Бонската конвенции, както и в Споразумението за опазването на прилепите в Европа. Освен прилепите в Родопите се срещат и 40 вида дребни и едри бозайници, 8 от които са включени в Червената книга на IUCN и 6 – в Червената книга на България. Сред видовете, включени в Приложение I и III на Бернската конвенция, са европейският вълк (Canis lupus) и кафявата мечка (Ursus arctos), както и включените в червения списък за 2000 г. на IUCN обикновена видра (Lutra lutra) и европейски пъстър пор (Vormela peregusna). В допълнение Родопите се отличават с древен културен ландшафт, те са и дом на уникални породи домашни животни като ендемичните родопско късорого говедо, среднородопска овца и каракачанска овчарка, които са адаптирани към условията в региона, но са застрашени от изчезване.

Земноводни:

В Родопите живеят 13 вида земноводни (от 16 установени за страната). Два от тях – жабата дървесница (Hyla arborea) и големият гребенест тритон (Triturus cristatus), са световно защитени видове.

От 30-те вида влечуги в червения списък на IUCN за 2000 г. са включени шипобедрената костенурка (Testudo graeca), шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) и обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis).

Данните са взети от www.rodope.org

Природни забележителности

Скала Невястата

Намира се на запад от гр. Смолян

- Смолянска девойка, изгора на един от четниците на Караджа войвода, била поискана за жена от местния турски владетел. Тя се съгласила, но поискала преди сватбата да погледне за последен път родното си място. Качила се на високата скала и запяла. Чул я един от четниците на войводата. Грабнал девойката и избягали.

Нарекли скалата “Невестата”.

- Най-личната мома от селото за да се спаси от поробителите се помолила да бъде превърната в камък. Молбата й била чута. От тогава каменната Невеста се превърнала в символ на саможертвата.

- Мома от с. Езерово, за да се спаси от помохамеданчване се хвърлила от стената.

- Мария и Стефана били дъщери на Мурджо кехая от с. Левочево. Минаващите през тяхното село турци ги повели към Смолян за да ги помохамеданчат. Минавайки покрай висока скала Мария се отскубнала и се хвърлила от скалата. От тогава нарекли скалата “Невястата”. Сестра й Стефана приела исляма и името Сабрие.

Връх Соколица

Намира се край Смолян

- Млада жена с пеленаче се приютила в подножието на върха, за да се опази от турците. Но те я открили. Оставила рожбата си, а тя се качила на върха и се хвърлила. Душата й литнала като сокол, а детски плач и до днес оглася върха.

- По време на османското нашествие под скалата били съсечени млада жена и невръстното й дете. Жената отказала да издаде мъжа си и неговите другари, закрилници на българите.

Смолянски водопад (Салихаговата урва)

Кв. Средок, гр. Смолян

Народната памет свързва водопада с раздаването на правосъдие от смолянския управител Салих ага.

Смолянските езера и изворът Хубча

Намира се на северозапад от гр. Смолян

В района на езерото овчар от Левочево пасял стадата си. Един ден от езерото излезнал черен овен, който се присъединил към стадото, а след това се върнал отново в езерото. Стадото го последвало. За да го спре овчарят хвърлил след него гегата си, която потънала в езерото. Един ден неговата годеница, която била ходила на извора Хубча донесла намерената там гега.

От тогава се разчуло, че едно от смолянските езера извира от Хубча.

Калето

От седловината билото на Соколица се раздвоява. Източното било завършва с пет остри внушителни скали. Най-високата от тях се нарича равен камък, защото горната й част е плоско заравнена. При нея се издига византийската крепост, наричана от местните жители Кальота.

В годините на турското нашествие в развалините на крепостта се криели мъжете, а жените и възрастните на Равен камък. По урвестите сипеи полетели камъни, дървета и факли. Обсадените защитниците били обречени на жажда и глад. Така създадената крепост била превзета.

Местността Чернока

Укрепление южно от крепостта Калето.

В тази местност в годините на чумната епидемия се криели смолянчани.

Момин камък

Кв.Райково

Райковската девойка Милица, която била затворена в Смолянския конак успяла да избяга, след като конака бил нападнат от дружината на Мирчо войвода. За да се спаси от преследващите я турци тя се изкачила на скала над Райково. Девойката изчезнала, но от тогава там се появил камък наподобяващ женска фигура.

Пепалски мост, Пепалска махала, Бралото

Кв.Райково

Когато славяните се заселили по тези земи, съобразявайки се със начина си на живот започнали да изсичат боровите гори. Само една величествена ела била много трудно повалена. От нея излязла една чудно хубава жена. В ръцете си тя държала мъжка рожба, на която пеела приспивна песен: ”Нани, пепи Райко!”. Жената отминала, но след нея бликнал извор – Бралото, който и до днес извира. Бил изграден каменен мост, наречен Пепалски, чието име било взето от песента й – “пепи”, а махалата отвъд моста носи наименованието Пепалска. Според тази легенда и името на селото, което било създадено тук също било взаимствано от песента й Райково от Райко.

Кървавата стена

Край кв. Устово.

Преданието разказва, че тази стена е обагрена от кръвта на млади устовски девойки и невести, хвърлили се от нея, за да запазят вярата и честта си.

Скала Момата

Намира се на около километър от с. Широка лъка край шосето за с. Върбово.

Легендата я свързва с красивата родопска девойка Каня. По време на масовото помохамеданчване, за да спаси честта и вярата си, тя се изкачила на високата скала и се помолила Бог да я превърне в камък. Пред смаяните погледи на поробителите тя се вкаменила. От тогава й останало името – Каня Яковерска.

Делистоилова скала

Намира се близо до в. Перелик.

Населението от широколъшките села свързват името на скалата с гибелта на комитата Дели Стоил. Той грабел на ред и бедни и богати. Пред блясъка на златото загубвал човешкия си облик. Затривал домове, подлагал на нечовешки мъки хората. Но накрая попаднал в ръцете на мъчени и ограбени от него селяни, които го хвърлили от скалата, която от тогава носи неговото име.

Радина пещера

Намира се край с. Гела.

Наречена е на името на местната невеста Рада.

Било време, когато турците събирали кръвния данък по тези земи. На мегдана трябвало да се съберат всички момчета на възраст между 6 и 8 години. В тази група попадало и момчето на Рада. Поискала съвет от игумена на Гелския манастир как да спаси чедото си. Той я посъветвал да го осакати, защото сакатите деца не ги вземат за еничари.

Сърце не дало на Рада да осакати детето си. Останала й надеждата, че може и да спаси сина си.

На сутринта отишла на мегдана заедно с игумена. В турчин, който оглеждал момчетата, игуменът разпознал Радиния брат – Стоян. Проблеснала надежда, че може да го умилостиви като му напомнил, че е българин и момчето, което иска да вземе е племенника му, единственото дете на неговата сестра. Турчинът не се вслушал в думите на отчето и го посякъл.

Радиният син бил отведен, а болните и сакати деца върнали.

Рада полудяла от скръб по единственото си чедо. Затворила се в една пещера край селището, където умряла. От тогава тази пещера се нарича Радината пещера.

Пещера Ледницата

Разположена в подножието на Широколъшки снежник.

Името й се свързва с широколъшката девойка Маруда, отвлечена от юруците. Тя успяла да убие един от похитителите си и за да се спаси от останалите се скрила в пещерата.

От тогава никой не чул нищо за девойката.

Местността Люлката

Възвишение с формата на пресечен конус, намиращо се на юг от с. Широка лъка, между реките Въча и притока й Луковица.

Това била гориста местност, обитавана само от диви зверове. Веднъж обаче идващите тук през деня овчари със стадата си видели самодива, която вързала в гъсталака люлка с дете. От тук и местността била наречена Люлката.

Кралюв камък

Намира се отдясно на пътя кв. Райково – с. Чокманово.

Според легендата от там се хвърля тежко раненият Кралю войвода.

Неговата чета най-напред действала в Хасковския край, но била принудена да напусне полето и да се установи в сърцето на Родопите. Тя се превърнала в закрилница на родопските българи.

След тежко сражение четниците били избити, войводата им за да не попадне в ръцете на турците решава да се хвърли от високия хребет. Изправил се пред насочените към него дула и изчезнал в бездната. Никой не разбрал, че Кральо войвода се хвърлил. Срутените камъни го затрупали, сякаш да го защитят от скверна ръка.

Преданието разказва, че при пълнолуние Кральо се възправял отново на камъка, едър и величествен, загледан в родната земя.

Този връх е наречен от родопчани Кральов камък.

Връх Врапово

Намира се на запад от с. Петково.

Според легендата под върха е имало изворова вода, която се преливала в три едно под друго резервоарчета и след това изчезвала в земята.

Местността до извора се наричала “Чорквата”. Някога това място е било обитавано и е имало черква. До черквата е имало римска крепост, камъните за построяването, на която били носени на ръка.

Местността Иноглово

Намира се на 13 км. северозападно от с. Славейно.

Местността е свързана с далечното минало и особено с изпълнените с героизъм и трагедия години на ХІV в.

Името на местността според някои има турски произход – от ”Ени – ага”, което означава нов господар. По предание жителите на с. Славейно помнят, че цялата покрайнина била подарена на върбинския юрук Мустафа от султана като благодарност за неговите големи военни заслуги към държавата.

Средищното положение на Иноглово го правят през Средновековието район, в който от рано закипял обществен живот. От разказите и преданията, от имената на местностите и от многото веществени паметници става ясно, че в Иноглово е имало голямо селище. По-скоро то се е състояло от четири отделни центрове свързани с обединителни звена с обществено значение. Такива обединителни звена били “Манастирът”, няколко черкви и параклиси.

Старото селище в Иноглово е съществувало до 1373 г., когато става жертва на жестоко турско нашествие. Начело на турския отряд стоял Енихан Баба. Завоевателите срещнали упоритата съпротива на местните българи. Народното предание говори, че една от най-големите битки станала местността между Каракулас и Чил тепе. Краят на Иноглово ще трябва да се търси след тази битка.

Топонимията свързва местности, като Чил тепе и Енихан Баба с исторически личности от ХІV в. Названието на Чил тепе се свързва с името на местния войвода Момчил (Чило- Чил), а това на Енихан Баба произлиза от името на предводителя на турския отряд, намерил смъртта си в това сражение.

Местността Кудата се свързва с името на последния жител на селото след неговото опожаряване – Кудьо.

След битката при него намира подслон един ранен боец, останал известен като Куцото. Двамата се заселват в местност над с. Славейно, наречена по-късно Куцоското.

Извор Перинига

Намира си край с. Момчиловци.